Зъбният камък е отлагане, което се формира върху повърхностите на зъбите и гингивалната граница. Най-много и най-рано супрагингивалният зъбен камък се отлага в областите около отворите на слюнчените жлези, лингвалните повърхности на долните предни зъби и върху външните (букални) повърхности на на горните 1-ви и 2-ри молар и дисталните повърхности на последните молари. Субгингивалният зъбен камък се отлага апикално от гингивалния ръб в гингивалния или пародонтален джоб при вече съществуващо възпаление.
По същество зъбният камък представлява минерализирана зъбна плака. Неорганичната фракция е съставена предимно от калциеви и фосфатни соли, по-малко магнезиеви и микроелементи. Неорганичните соли са представени от 4 вида калциево-фосфатни кристали - хидроксилапатит, магнезиев витлокит, ортокалциев фосфат и бушит. Присъствува и органична част, съдържаща десквамирани епителни клетки, левкоцити, хранителни остатъци и различни микроорганизми. Съставът на органичната материя съответствува на този на зъбната плака. Зъбният камък има по-малка твърдост от емайла на зъбите. Субгингивалният зъбен камък е по-твърд от супрагингивалния и е плътно прикрепен към зъбната повърхност .
Зъбният камък има порьозна структура, подобна на кост, емайл или дентин. Различават се отделни пластове с различна степен на минерализация и останали неминерализирани линии. Повърхността на зъбния камък е покрита от неминерализирана зъбна плака. Минералните съставки на супрагингивалния зъбен камък идват предимно от слюнката, а на субгингивалния - от солите на серума.
Спонтанна преципитация на калциеви и фосфатни йони, които нормално се намират като преситен разтвор в слюнката и серумния ексудат не се наблюдава, докато не се създадат условия за образуване на зародишни кристали. Тогава върху съответните рецептори за калциеви и фосфатни йони върху зъбните повърхности започва отлагането на кристали от калциев фосфат - започва минерализацията и отлагането на зъбния камък. В процеса играят роля и ензимите естераза, пирофосфатаза, фосфатази и лизозим.

Самият зъбен камък не е токсичен. Но неговата грапава повърхност е идеално място за задържане на микроби, а порьозната му структура го прави резервоар за бактериални токсини и антигени, които действуват в допълнение към смущенията, които предизвиква на местата на прикрепване на епитела към зъба и механичното дразнене. Той е постоянен източник на възпаления и гингивити, предизвикващи резорбция на алвеоларната кост и последваща загуба на зъбите.
От друга страна възпалението създава условия за натрупване на още зъбен камък, който в последствие още повече засилва възпалението. Създава се порочен кръг. В процеса на формиране на зъбния камък започва да се нблюдава бяло или жълтеникаво оцветяване, което може да премине до черно под действието на някои външни агенти. Получават се грозни и нежелани формирования и от естетична гледна точка.
Използува се голямо разнообразие от физични, химични и биологични методи за препятствуване образуването на зъбен камък и отстраняването му след вече настъпило формиране.
Механичното отстраняване на зъбният камък от стоматолога периодично е рутинна практика. То трябва да предшествува всяко лечение на пародонта.
Химичният подход за инхибиране на зъбния камък главно включва хелатообразуване на калциевите йони, инхибиране кристалния растеж на хидроксилапатита, което предпазва от формиране на зъбен камък или разгражда вече изградения зъбен камък чрез отстраняване на калций.
За съжаление химичният състав на зъбният камък е подобен на този на здравите зъбни структури (например калциев хидроксилапатит). Така, че много химични съединения, които могат да атакуват и отстраняват зъбният камък, могат също нежелателно да атакуват и подлежащите зъбни тъкани. Това се наблюдва при използуването на много хелатообразуватели, които свързват калциевите йони, при пирофосфтите и др. Поради това продължава търсенето на нови материали, които ефективно да отстраняват зъбния камък, да не дават странични ефекти и не увреждат подлежащите тъкани.
Тъй като добрата орална хигиена, постигана чрез редовно измиване на зъбите с четка и паста за зъби и изплакването на устната кухина с подходяща вода за уста може да допринесе за намаляване на периодонталните заболявания и попречи на отлагането на зъбен камък, тези възможности е добре да се използуват оптимално.
В литературата са описани различни активни съставки разграждащи или предотвратяващи образуването на зъбен камък: комплексообразуватели, цинкови и магнезиеви соли, цитратни соли, полифосфатни соли и естери, полиаминполифосфати, пирофосфати, кондензирани циклофосфатни съединения, аминофосфонати, синтетични полимерни поликарбоксилати, тартарсукцинати, повърхностноактивни вещества, соли на сангвинарина, киселини и други.
Химичното отстраняване и инхибиране на образуването на зъбен камък се дължи на свързване на на йоните, които го изграждат, възпрепятствуване превръщането на аморфния калциев фосфат в кристален хидроксилапатит, блокиране рецепторите за калциеви и фосфатни йони, намиращи се върху повърхностите на зъбите и нарушаване на кристалната решетка на формиращият се зъбен камък.
ФОСФАТИ
Полифосфати
Йоните на разтворимите полифосфатни соли са ефективни инхибитори на кристалния растеж на хидроксилапатита от неговата аморфна фаза калциев фосфат. Създава се комплексно съединение, което пречи за изграждането на хидроксилапатитните кристали.Предпочитани са както безводните, така и хидрираните водоразтворими полифосфатни съединения, с формула (NaPO3)n, където n = 2 – 125, в концентрация предимно от 0,1 до 10%.
Пирофосфати
Пирофосфатни соли на алкални метали, главно калиеви и натриеви, моно-, ди-, три- и тетрабазични, включително смеси от тях. Те се свързват с калциевите йони в слюнката, блокират местата, намиращи се върху зъбните повърхности и зъбния камък, за закрепване на отлгащите се хидроксилапатитните кристали и по такъв начин препятствуват отлагането на нов зъбен камък. Най предпочитаното съотношение между калиеви и натриеви соли е от 4,3:2,7 до 6:1. Счита се за ефективна концентрацията, осигуряваща минимум 1,5% пирофосфатни йони.Кондензирани циклофосфатни съединения
Най често употребявани са триметафосфатите, тетраметафосфатите, пентаметафосфатите, хексаметафосфатите, комбинации между тях, комбинация с полифосфати, с един или повече пирофосфати и други.
От голямо значение за проявата на антикалкулусното действие на полифосфатите е включването в съставите на средствата за орална хигиена и профилактика на инхибитори на ензимната хидролиза на полифосфатите. Такива са флуорните йони и синтетичните анионни полимерни поликарбоксилати.
Флуорните йони инхибират действието на ензимите кисела фосфатаза и пирофосфатаза, хидролизиращи полифосфатите. Освен това флуорните йони се свързват с хидроксилапатитните кристали на твърдите зъбни тъкани до флуорапатит, който има по-слаба разтворимост в киселини и така се повишава резистентността на зъбните структури. Поликарбоксилатите са инхибитори на алкалната фосфатаза, хидролизираща полифосфатите. Прилагат се в комбинации с цинкови и магнезиеви съединения, и различни антибактериални агенти, пирофосфати, полифосфати и др..
Комплексообразователи
Използуват се голям брой хелатиращи агенти, най популярни от които са етилендиаминтетраоцетната киселина, нитрилтриоцетна киселина, иминодиоцетна киселина и техни соли. Те свързват свободните калциеви йони и по този начин препятствуват образуването на кристалната решетка на зъбния камък.Цинкови съединения
Цинковите йони имат доказано действие срещу зъбния камък. Използуват се голям брой цинкови съединения (разтворими и неразтворими). Такива са цинков цитрат, цинков сулфат, цинков хлорид, комплексни цинкпирофосфатни съединения и много други. Цинковите йони подтискат растежа на оралните микроорганизми и предотвратяват образуването на зъбна плака.Те се свързват с протеините по клетъчната повърхност, редуцират отрицателните заряди, които са рецептори за адхезията на бактериите към матрикса на плаката и зъбната повърхност. Инхбират разграждането на глюкозата до млечна захар чрез блокиране на различни нива на метаболитната система. Цинкът се включва в кристалната решетка на изграждащият се хидроксилапатит и намалява формирането на зъбен камък, като не намалява антикариесния ефект на флуоридите.
ДРУГИ: ПАВ, солин на сангвинарин, киселини.
ПАВ, солин на сангвинарин, киселини.Повърхностноактивни вещества
От най-голямо значение са саркозинатите. Имат продължителен ефект за инхибиране на образуването на киселини при при разграждането на въглехидратите и освен това намаляват емайловата разтворимост в разтвори на киселини.Соли на сангвинарина
Използуват се хлориди, сулфати, нитрати.Киселини
Като антикалкулусни средства намират приложение и някои киселини - лимонена, винена, фосфорна, аминофосфорна, полифосфорни киселин и други. Известно е, че зъбният камък се отлага предимно върху стара натрупана плака, а образуването на нова зъбна плака върху гладки и чисти повърхности е по-бавно. Затова, доколкото зъбният камък може да бъде разглеждан като минерализирана зъбна плака, всички средства, отстраняващи и подтискащи отлагането, и натрупването на плака могат да се разглеждат като ефективни в борбата със зъбния камък.На пазра се предлагат се различни готови форми, предназначени за инхибиране образуването и отстраняване на зъбен камък - пасти за зъби, гелове, води за уста, таблети за смучене, дъвки. Най широко разпространение от средствата за орална хигиена днес са придобили пастите за зъби, тъй като с тях се постига едновременно ефективно почистване на зъбите и устната кухина, така и дезодориране, освежаване и трайно субективно чувство за чистота.
* Повече потемата може да прочетете в "Средства за хигиена, профилактика и лечение на устната кухина" – второ издание, Автоспектър,
Пловдив, 2002 г , 624 стр. под редакцията на доц.д-р Боримир Атанасов
Авторски колектив: Б. Атанасов, П. Ботушанов, Ел. Кирова, Т.
Атанасова, Р. Борисова, Ст. Владимиров
- Източници
Изображение: Smile on ; Buyamag ; iEhow
Редактор: Любомир Петров
- Още


Liliq
пн, 16 април 2012moite zabi sa dosta bqli, ot tolkova mnogo sladko zapochvat da hvashat zaben kamqk, i zatova she izpolzvam vashiqt savet. Nadqvam se da pomogne...!!!
95.43.44.**