Понятията "абразив" и "абразивност" са намерили своето място в редица отрасли на промишлеността, науката и техниката. Те имат специфично значение и за пастите за зъби (ПЗ). Един точен тест за абразивност следва да определи количествено всички евентуални увреждания на зъбните тъкани. Според J.Head от значение за абразивността на системата е структурата на веществото, а не начина на получаването му.

Според нас, свойствата на абразива са във връзка начина на получаването му, т.к. дефинирани химически съединения могат да имат различни физикохимични отнасяния. Абразивността е сложно свойство, зависещо от твърдостта, формата на частиците, разпределението им, насипната плътност. Тя трудно се предсказва от другите свойства на праха и следва да бъде директно измерена, използувайки стандартни методи за изпитване.

Според нас проблемът за измерване на абразивността на ПЗ не е намерил задоволително решение, независимо, че съществуват доста литературни данни. FDA определя абразивността като износване на зъбно вещество дължащо се на някакъв механичен процес. В литературата се прави разлика между отнасянията на емайла и дентина по отношение на абразивното действие на ПЗ.

Според L.Chalmers абразирането на зъбния дентин извършено с един и същ абразив е около 100 пъти по-голямо от това върху емайл. Дентинът е с по-ниско минерално съдържание, което е и по-променливо. Следователно степента на абразия на дентина следва да се вземе като критерии при избора на подходящ абразив.

Според Bull W.H основните проблеми, които следва да се решат при изработването на метод за абразивност са: избор на подходящ материал за абразивна обработка; метод на прилагане на абразията; начин на отчитане на получените резултати. В някои литературни източници се среща като понятие и термина "полиране" (шлайфане) на зъбни тъкани.
Детайлно разграничение между абразивност и полиране не се прави.

Методи за измерване на абразивността

Едва ли може да се разработи единичен лабораторен тест, който да възпроизвежда сложният процес на износване на зъбите в устната кухина, включващ дъвкателната, износващата и почистваща абразия. Относителните ефекти на тези различаващи се процеси са различни за отделните индивиди и за различни области на устата. Например абразивността на ПЗ и четките се отнася за всички части на устата, но вероятно предизвикват много по-изразен общ ефект върху предните зъби, отколкото върху задните. Най-общо методите се разделят на две големи групи:in vitro и in vivo.

Според Ray & Chaden добрата абразивна характеристика включва два момента: тегловно определяне на загубата на материал и микрометрично определяне дълбочината и обхвата на издраскването.

Абразивността на една ПЗ може да бъде измерена "in vitro" и "in vivo" на опитни животни, но не винаги получените резултати съвпадат с данните за почистващо действие в клиника. Последните зависят от редица други фактори: режим на хранене, начин на четкане на зъбите и пр. Една по-висока абразивност означава допълнителен риск за увреждане, без чувствително нарастване на почистващата способност.
In vitro методики за измерване на абразивността

Тегловни /гравиметрични/ тестове

Базират се на измерване разликата в теглото на проба преди и след абразивна обработка. Различните методики включват различно време на опит, различен брой работни ходове, различно натоварване на работното тяло, различни спесимени Най-често абразивността се определя по формулата:
загуба в теглото на пробата х100 , където загуба в теглото на стандарта
А - относителна абразивност, в % .

Като общ недостатък на цитираните методи се сочи, че измерваните промени са значително по-големи от онези получени при нормално използуване на ПЗ. Нашият опит показа, че гравиметричните методи дават достатъчна информация за сравнителни изследвания. Тегловен метод върху медни спесимени е залегнал в БДС Пасти за зъби 14736-87.

Микрометрични методи

Базират се на загубата в дебелината на пробата преди и след обработката.

Радиоактивни методики

Прецизни методи, изискващи скъпа апаратура, специално обучен персонал и специални условия на работа. За първи път такава методика е описана от Grabenchteter (1958).

Изследването може да се проведе чрез активиране на екстрахиран зъб (активиран фосфор) или метален спесимен. Методът на радиоактивна дентинова абразия (RDA) е залегнал в Британския стандарт за пасти за зъби. За стандарт се използува карбонатна ПЗ (допуска се до 2 пъти по-висока абразивност от стандарта). Методът с известна модификация (за стандарт се използува ПЗ на базата на калциев пирофосфат) се използува от Американската асоциация на стоматолозите (ADA) (допуска се до 2,5 пъти по-висока абразивност от стандарта).

Същността на метода е измерване загубата на активиран зъб (дентин) след абразивна обработка. В България е въведен и БДС EN ISO 11609 "Пасти за зъби - Изисквания, Методи за изпитване и маркиране", в който е залегнал RDA метода.

Атанасов, Райчев и колектив разработват радиоиндикаторен метод чиито принцип е триене в изследваната абразивна среда на две повърхнини, от които едната е активирана. Работи се със активирано сребро -110. Абразивността се определя в динамични условия и затова методът е наречен ДРМ (динамичен радиоактивен метод).

Съпоставянето на резултатите за абразивност чрез РДА и ДРМ дават основание за следният коментар:
И двата метода са сравнителни, т.е. сравнява се абразивността на изследваната ПЗ с друга приета за стандарт. Може да се приеме, че и двата метода дават обективна и точна информация. На практика, поради това че фосфора има период на полуразпад 14,5 дни и поради лесната изтриваемост на дентина един подготвен зъб може да се използува за 20-25 анализа, докато при работа със сребро-110 (с период на полуразпад 253 дни) може да се направят до 100 опита.

Оптични и фотографски методи

Описано е измерване в промяната на рефлектирането на лаково покритие на полиестерен блок преди и след абразивна обработка.

Профилографски методи

Изследва се профила на дентинови блокчета преди и след абразия. Методът е залегнал в Британския стандарт

In vivo - методи

Съществуват описания при които абразивността се преценява на база почистваща способност на ПЗ, измерена по различен начин - рефлектиране на зъба, фотография, измерване на "плак-индекс" и др.

Balley & Phillips оценяват почистването на зъбите чрез определяне блясъка им с помощта на рефрактометър. При неконтролирано почистване на зъбите, кисела храна, неправилна техника на измиване, ниско флуорно съдържание на зъбите, тези резултати според W.Davis могат да доведат до неправилни изводи.

Освен това съществува и възможност за субективна грешка дължаща се на експериментатора. Callender R. и Pader M. застъпват становището, че има корелация при "in vitro" и "in vivo" получени резултати. Интересни са данните публикувани от Wright и Stevenson според които 100 000 движения на четката отнемат 1 mm или количество емайл, който е 1/100 от това на дентина. При всяко миене на зъбите се отнема 1,5.10-6 mm емайл и 1,5.10-4 mm дентин. Важен е въпроса за корелация на резултати за абразивност и измиваемост. Би трябвало да се очаква правопропорционална зависимост. От друга страна би могло да се допусне и друг механизъм на почистване на зъбите, освен механичната абразия, например химически, биологически, или друг механизъм за атакуване на зъбната плака.

R.Lobene счита,че не е задължително свързването на абразивността и измиваемостта, а според Pfrengle O. с увеличаване на абразивността почистващата способност се увеличава, достига максимум, след което не се отчита по-голям почистващ ефект.Трудности при сравняването на почистващия ефект на различните ПЗ произтичат и от невъзможността да се правят сравнения при еднакви условия на провеждане на опита . Редица автори свързват почистващия ефект само със способността на ПЗ да отстранява налепите по зъбите.

На тази база Frostell & Lindstrom подреждат абразивите в следния ред:
силициев двуокис< натриев бикарбонат < калциев фосфат < калциев карбонат < акрилови частици, при незначителни различия.

Според FDA не винаги е възможно да се екстраполират получените лабораторни и клинични данни за една абразивна система.Според нас въпроса за корелация абразивност-почистващо действие остава открит, поради включването на плакопочистващи и плакинхибиращи съставки в ПЗ.

Фактори влияещи върху абразията

Съществуват становища, че абразивността на ПЗ е по-висока от абразивността на самите абразиви, макар че литературните данни по въпроса са разнопосочни.

Твърдост на зъбните тъкани и абразива

Твърдостта може да се определи по няколко начина: По 10- балната скала на Моос, или по 15-балната скала на Риджуей. И двата метода дават само качествена оценка.

Докато измерванията по Моос са безразмерни, то твърдостта измерена по Кнуп се изразява в kg/mm2 и оценката е количествена. Логично е твърдостта на използуваните абразиви да се разглежда във връзка с твърдостта на тъканите в устата, като не трябва да я превишават.

Според Janystin твърдостта на полиращото средство не трябва да е повече от 4 по скалата на Mohs.В таблица е показана твърдостта на някои зъбни тъкани и абразивни материали по двете скали.
Таблица 1. Твърдост на някои зъбни тъкани и материали

Материал	Твърдост по Mohs	Твърдост по Knoop,kg/mm2
Тъкани в устата
Емайл	4,0 - 5,0	300 - 320
Дентин	2,0 - 2,5	50 - 60
Цемент		40
Зъбен камък		10-90
Абразиви
Калцит	3	130
Апатит	5	430
Арагонит	3,5 - 4,0
Алуминиев окис	9,0 - 10,0	2100
Калциев пирофосфат (ADA)		250 - 350
Калциев карбонат (BSI)		135
Циркониев силикат		850
Диамант		7000

Размер и форма на частиците

Важна характеристика на праховидните материали се явява техният размер на частиците По-коректно е да се определя разпределението на частиците по големина, като се има предвид хетерогенността на изследваната система. При това е желателно отклоненията от средния размер да бъдат минимални. Многобройни изследвания показват, че абразиви с по-големи размери на частиците показват по-висока абразивност.

Друг важен параметър на прахообразните системи е формата на частиците. Може да се каже, че формата на частицата не съществува независимо от размера й, ето защо те не трябва да се разглеждат поотделно и изолирано.

Специфична повърхност и абразивност

Една от най-важните характеристики на фините прахове е площта на повърхността на твърдите частици, която се изразява като специфична площ на повърхността. Това е мярката за финността на праха, т.к. спец.повърхност се увеличава с намаляване размера на частиците. Различните методи за измерване на специфична повърхност рядко се съгласуват помежду си, защото получените стойности зависят от използуваните процедури и допускания.

Концентрация на твърдата фаза и абразивност

Редица автори установяват, че абразивността зависи от концентрацията на абразива. Други считат, че малка промяна в концентрацията на абразива няма видим ефект върху абразивността. Както е видно оптималното количество абразив, съдържащо се в един състав на ПЗ все още е предмет на дискусия. Според нас концентрацията на абразива зависи от неговите физикохимични параметри. Във всеки конкретен случаи е необходимо да се подбере такава концентрация, която да осигури получаване на желана структура на крайния продукт, съчетана с достатъчно добре изразени почистващи свойства и умерена абразивност.

Основни компоненти и абразивност

В литературата се срещат становища, че свързващите вещества променят степента на абразивно износване. Pfrengle O. установява, че с повишаване на концентрацията на свързващите вещества абразивността расте, достига максимум, различен за различните типове свързващи вещества. Такава зависимост е установена при изследвания върху метален спесимен, но не и върху дентин.

Съществуват публикации и за влиянието на други компоненти върху показателя. Редица автори смятат, че рН на системата е от значение за степента на абразия, като ниските стойности водят до повишение на резултатите за абразивност. В таблица са показани стойности на REA (радиоактивна емайлова абразия) измерени при различни рН-стойности.

Таблица. Зависимост на REA от рН

pH	REA
7,1	751
8,1	603
9,3	506

Установено е, че когато се приема храна с ниски рН-стойности емайла се разрушава по-бързо от дентина

Четка за зъби и абразивност

Възниква въпроса доколко четката за зъби оказва някакво измеримо влияние върху абразивността въобще и отстраняването на зъбната плака в частност. Редица автори споделят стновището, че четката има незначителна абразия и не влияе върху процеса на почистване на зъбите.

Manly твърди, че сухата четка дава 1% от общото изтъркване, а мократа - 0,5%.

Ferlage & Marxkors считат, че абразивността не се влияе от твърдостта на косъма на четката, а от броя на космите, времето на експеримента и налягането върху четката. Дискусионен остава въпроса относно формата на четката, вида на косъма, неговия начин на разположение и пр. Използуването на четки с назъбени, конвергиращи или дивергиращи косми не са с доказани предимства пред плоско наредените косми по отношение на абразивността.

Формата на работната част на косъма може да бъде првоъгълна, коса и заоблена. Най-подходяща е заоблената форма. При резултати "in vivo" в клиника е от значение и начина на движение на четката. Опитите са показали по-голямо износване при хоризонтално движение.

СТАНДАРТИЗИРАНЕ НА ИЗИСКВАНИЯТА ЗА АБРАЗИВНОСТ. ГРАНИЦИ ЗА АБРАЗИВНОСТ

Установено е от прегледа на стандартизационната документация за ПЗ, че в стандарта на РБългария (БДС Пасти за зъби 14736-87) и Унгария (MSZ 20528-82 Fogkrem es szajviz) са залегнали гравиметрични методи върху медни пластини, а в Британския стандарт (BS 5136-81 Specification for Toothpaste) е залегнал метод на радиоактивна дентинова абразия (RDA).

Последният е въведен в България като БДС EN ISO 11609 "Пасти за зъби - Изисквания, Методи за изпитване и маркиране". Като втори метод в Британския стандарт е залегнал профилографски метод. Британския стандарт определя граница на абразивност по RDA - два пъти абразивността на стандартна ПЗ спрямо дентин и четири пъти спрямо емайл (REA).

В БДС14736-87 като горна граница за абразивност на ПЗ е посочено 0,0025 g изтрита мед. В индийски стандарт (IS 6356-78 Specification for Toothpaste) абразивността се определя чрез издраскване на стъкло.

* Повече потемата може да прочетете в "Средства за хигиена, профилактика и лечение на устната кухина" – второ издание, Автоспектър,
Пловдив, 2002 г , 624 стр. под редакцията на доц.д-р Боримир Атанасов
Авторски колектив: Б. Атанасов, П. Ботушанов, Ел. Кирова, Т.
Атанасова, Р. Борисова, Ст. Владимиров

Източник: доц. Д-р Боримир Атанасов
Изображение: soun dentistry ; BDS ; Dental World ; labmate ; files wordpress ;
Редактор: Любомир Петров

Зъбоболът несъмнено е твърде неприятен и може да донесе тежки последици. Боли, когато се усмихвате или ядете и пиете, когато отваряте или затваряте уста или ...прочети

Мит: Има значение каква паста за зъби използваш Факт: В действителност няма никакво значение - основните лечебни елементи на всички пасти за зъби са сходни. Всичко ...прочети

Зъбната болка може да бъде резултат на много фактори. Тя се изразява с някои от следните симптоми: непрекъсната или на интервали пулсираща болка провокирана болка при хранене, ...прочети