Името "пластинчати импланти" доста точно определя същността на конструкцията им. Тя действително представлява обособена пластина, която има особена форма и се внедрява в челюстта. Пластинчатият имплант се отнася към вътрешнокостните конструкции и затова се намира в родствени отношения с кореновидните импланти с цилидрична и винтообразна форма.

Кои са се появили по-напред – пластинчатите импланти или импланти с кореновидна форма? Този въпрос е по-скоро академичен, отколкото практически. Исторически, разбира се вече са били направени първите опити за имплантиране на зъбите на животни и хора. Направени са активни опити за имплантиране на различни изкуствени протези още през 18 в., но ерата на имплатологията започва в средата на 20 в., когато медицината не само е усвоила правилата на хирургическата асептика и антисептика, но също така е започнала да прилага материалът титан, формата на имплантите – близки до съврменните и опознаване на законите на скелетоинтеграцията.

Изискванията към повърхностите на пластинчатите и цилиндричните импланти са еднакви. Защото гладките повърхности на вътрешнокостната част на импланта имат най-ниска повърхностна площ. Затова имплантите трябва да имат геометрически развита, видоизменяща се повърхност или биоактивно покритие.

Пластинчатите импланти могат да бъдат разглобяеми и неразглобяеми и е задъжително да имат видоизменяща се повърхност и (или) макрорелеф - тип "змия" или гофрирани пластини, а също така отвори за покълналата костна тъкан.

Изисквания за костите

• Вертикална височина повече от 8 мм.
• Дебелина (устно – езична) повече от 3 мм.
• Широчина (медиално – дистална) повече от 10 мм., (изключение: в случай, когато дизайнът изисква единичен зъб да бъде по – малък).

Поставянето на пластинчатия имплант в оформеното имплантционно легло, което като цяло е аналогично с това при поставянето на имплантите с кореновидна форма:

• Обработка на кухините с течни антисептични разтвори (профилактика с/у инфекции от възможно отхвърляне на импланта).
• Адеквато обезболяане на операционната област.
• Разрез на слизестата ципа по височината на алвеоларният гребен и малко повече по ширината на импланта.
• Отделяне на слизестата ципа и надкостницата от костта с помощта на распатор.
• Оценка на местата за имплантиране и подготовка към формирането на имплантционното легло (предварителна обработка на алвеоларният гребен с бор).
• Разпробиване на няколко вертикални отвора в дълбочина за поставяне на имплантите.
• Свързване на отворите м/у вс. един от тях за оформянето на бразди, в които и ще бъдат монтирани имплантите.
• Обработка на леглото с антисептици и поставяне на импланта „плътно” с помощта на специални инструменти.
• Стесняване на надкостницата и слизестата ципа с налагане на шевове. Периода на пълно лечение продължава от 3 – 5 месеца, след което по-късно се инсталира супраконструкция, т. е. зъбна протеза.

Пластинчатите протези днес не се прилагат толкова често, както кореновидните. Това е напълно обяснимо, тъй като при подобни цели и условия за имплантиране, кореновидните конструции се считат за по-ефективни. Пластинчата протеза обаче има ценово преимущество: поставянето на пластини на 3 зъба струва например толкова, колкото монтирането на кореновиден имплант на 1 зъб.