Разновидност на денталните импланти

Съществува понятието „комбинирани импланти”. Според поставянето им те могат силно да се разграничават по конструкция. В класическото си изпълнение комбинираните импланти представляват вътрешнокостна конструкция, т. е. аналогично на кореновидните и пластинчати импланти се внедряват в костната тъкан на челюстта. Какво представлява сама по – себе си такава комбинация? Отговорът е прост:

Това е хибрид в който има елементи и от двата вида конструкции. От една страна, основата на дадения имплант представлява пластина и при поглед от разстояние може и да не намерите съществена разлика спрямо класическия пластинчат имплант. От друга страна в центъра на дадената конструкция може да се забележи цилиндър, който е с няколко милиметра по – малък диаметър от стандартния кореновиден имплант. Назрява въпросът: за какво и кога се използва дадената конструкция? Комбинираните импланти се използват тогава, когато челюстта е атрофирала и нейният размер или структура непозволява да се постави импланти с кореновидна форма, които на практика се считат за най – оптимални. В същото време пластинчатите импланти невинаги придават достатъчна устойчивост и функционалност в бъдещи конструкции, а в определени комбинации напълно удовлетворяват всички изисквания към протезираните импланти. Такива конструкции обединяват в себе си преимуществата и на двата вида импланти и намаляват техните недостатъци, позволява да се заобикалят някой противопоказания при поставянето на кореновидни импланти и да се осъществи пълноценно протезиране на зъбите.

Към комбинираните импланти могат да се отнесат дискови, чрезкостни, framus – frame, a също импланти вътрешнокостната част на които, може да съчетава няколко форми.

Имплантат ramus – frame

Имплантат ramus – frame (букв. разклонен скелет), принадлежи към категорията на вътрешнокостните импланти, въпреки че в днешния си вид се отличават от имплантите в тази категория. Те имат форма на разклонена пластина и се внедряват по – хирургичен път в челюстната кост на три места: в фронталното отделение и в областта на лявата и дясната челюст (приблизително в областта на мъдреците). Тези импланти се използват при крайно атрофирала долна челюст, когато височината на костите е недостатъчна за имплантиране на импланти с кореновидна форма и може да служи за опора, както за подвижна така и за неподвижна протеза. Така да се каже имплант ramus – frame замества една липсваща костна маса и тъй като е решение за инсталирането на този вид конструкции, не е необходимо извършването на продължително стимулиране ръста на недостигащата костна тъкан.

Изисквания за костите

• Вертикална височина повече от 6 мм.
• Дебелина (устно – езична) повече от 8 мм.

Чрезкостни импланти

Чрезкостни импланти – това е разглобяема конструкция на имплантата. Тя се състои от дъгообразна скоба, която се установява в/у долния край на тяло на долната челюст внедрена по – оперативен път. Два щифта на импланта се поставят в костта, като изцяло преминават през нея. Характерни за устната кухина, те служат за фиксация на съседни зъбни протези./p>

Изисквания за костите

• Вертикална височина повече от 6 мм.
• Дебелина (устно – езична) повече от 5 мм.

Дискови имплантати

Ако по – някаква причина поставянето на винтов имплант е невъзможно, то съществува уникална техника (директно поставяне на дисковия имплант). При тази техника височината на авеолярният израстък въобще няма значение, така както, ако импланта има друга форма. Такива импланти целесъобразно се използват и в тези случаи, когато срокът за протеззиране неустройва пациента. При пълното отсъствие на зъбите при класическа техника на имплантиране на протези, трябват от 4 – 6 хирургически намеси в течение на 1,5 год. Дисковите импланти още позволяват поставянето им на протези при всякаква сложност, вече и през 3 -5 дни след операцията.

И така, имплантите с комбинирана форма са достатъчно разпространени и разнообразни. Те се превръщат в основни в тези случаи, когато използването на обичайните кореновидни импланти е затруднена или нецелесъобразна. Но най – главното е – ефективното им приложение в частност неотстъпва на такова модно направление, както протезирането на кореновидните импланти.